8 години затвор за неправоспособен и пиян шофьор от Русе, причинил смърт на пътя - ruse.utre.bg

8 години затвор за неправоспособен и пиян шофьор от Русе, причинил смърт на пътя

08 октомври 2017, 10:00 | Русе утре
  • Снимка:
    Районен съд Русе

    Престъплението е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление

Концентрация на алкохол в кръвта му е 2,18 промила, други двама са потрошени

ВТАС потвърди наказание от 8 години лишаване от свобода за неправоспособен водач, обвинен в причиняване на смърт при ПТП след употреба на алкохол.

 

Великотърновският апелативен съд постанови решение по ВНОХД 296/2017 г, с което потвърди присъда на Окръжен съд – Русе, с която е признат за виновен водач, обвинен в причиняване на смърт по непредпазливост на едно лице и средни телесни повреди на две лица, в резултат на ПТП, като водачът е управлявал МПС без да има правоспособност и под въздействието на алкохол. ВТАС е изменил само частично присъдата в частта, в която подсъдимият признат за виновен да е извършил деянието вследствие нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.

Със своя присъда от 29.05.2017 г. по НОХД 302/2017 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия М. Д. Д. от гр. Русе за виновен, в това, че на 03.09.2016 г. на главен път I-2 Русе-Варна, при управление на МПС – лек автомобил „Фолскваген Венто“, нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 3. 1, чл. 16. ал. 1. т. 1 и чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смърт на едно лице – С. Д. С. и средна телесна повреда на две лица – Н. С. З. и С. Ш. М. – и двете от с. Щръклево, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 2,18 промила, деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност и случат е особено тежък.

На основание чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343 ал. 3, пр. 1, пр. 3 и пр. 5, б „б“, пр. 2, вр. ал. 1 б „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 373 ал. 2, вр. чл.372 ал. 4, вр. чл. 371 т. 2 от НПК, вр. чл. 58а (съкратено съдебно следствие) и чл. 54 от НК, Окръжен съд – Русе го осъдил на 8 години лишаване от свобода.

Със същата присъда, М. Д. Д. е признат за виновен и в това, че на 03.09.2016 г. на главен път I-2, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление – управлявал МПС, лек автомобил „Фолксваген Венто“ без съответно СУМПС.

На основание чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 373 ал. 2, вр. чл.372 ал. 4, вр. чл. 371 т. 2 от НПК, вр. чл. 58а (съкратено съдебно следствие) и чл. 54 от НК, Окръжен съд – Русе го осъдил на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, както и да заплати 1200 лв. глоба.

 

На основание чл. 23 ал. 1 от НК, ОС-Русе определил едно общо наказание измежду наложените за двете деяния, а именно по-тежкото от тях – 8 години лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим и да заплати 1200 лева глоба в полза на държавата.

 

Срещу така постановената присъда е била подадена жалба от страна на защитника на подсъдимия, в която се сочат доводи, че наказанието е несправедливо завишено, а също така и че не е установена причинната връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия. Твърди се, че са налице неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, като се моли да бъде намален размера на наложеното наказание, или съставът да бъде преквалифициран в такъв за причиняване на телесна повреда.

На основание въззивната жалба, делото е постъпило в Апелативен съд – Велико Търново, който е образувал ВНОХД 296/2017 г., разгледал го в открито съдебно заседание на 18.09.2017 г. и го е обявил за решаване.

 

Според въззивния съд, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Твърдението, че връзката между смъртта на Стефан Д. С. и настъпилото ПТП не е пряко доказана се оборва от заключението на вещите лица в изготвените единична и тройна съдебномедицински експертизи. Също така, със заявеното си желание делото да премине по реда на чл. 371 ал. 2 от НПК, подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират нови доказателства за тях.

По отношение размера на наложеното наказание, въззивният съд намира, че ОС-Русе е следвало действително да отчете като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст и здравословното състояние на дееца, но приема наказанието като правилно определено, предвид високата обществена опасност на дееца и деянието, при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. ВТАС е изменил присъдата единствено частта, в която подсъдимият е признат за виновен да е извършил деянието в резултат от нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, тъй като същото деяние е квалифициращ елемент на самата норма на чл. 343 ал. 3 от НК, по която деецът е обвинен.

Решението на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета